Обилното и регулярното годишно прииждане на река Нил, заедно с полу-изолираността, поради пустините на изток и на запад, позволяват развитието на една от най-великите световни цивилизации. Около 3200г. преди Христа се заражда едно обединено царство и през следващите три хилядолетия Египет е управляван от няколко династии. Последната династия рухва под ударите на Персите 341г. пр. Хр., които на свой ред са изместени от гърците, римляните и византийците. Арабите са тези, които през 7 век въвеждат исляма и арабския език и които управляват през следващите шест века. Мамелюците – местна военна каста, поемат контрола около 1250г. и продължават да управляват и след завладяването на Египет от Отоманските турци през 1517г. В следствие на завършването за Суецкия канал през 1869г., Египет става важен световен транспортен център, но също така влиза и в огромни задължения. Под предлог, че иска да защити своите инвестиции, Британия поема контрола над Египетското правителство през 1882г., но формалната преданост към Отоманската империя продължава до 1914г. Отчасти независим от Обединеното кралство през 1922г., Египет получава пълен суверенитет с отхвърлянето на про-британската монархия през 1952г. Завършването на високата язовирна стена Асуан/Ашуан през 1971г. и образувалото се в резултат на това езеро Насър, променя почетното място, което е заемала река Нил в продължение на хилядолетия в селското стопанство и екологията. Бързо увеличаващото се население (най-многобройното в арабския свят), малкото обработваема земя и зависимостта от река Нил, продължават да претоварват ресурсите и да изправят обществото пред трудности. Правителството се бори да посрещне нуждите на растящото население чрез икономически реформи и внушителни инвестиции в сферата на комуникациите и материалната инфраструктура.